МАЛКО ПОЕТИЧНО:)

Заспивам ли или се будя
и кой ли сън ще ме прегърне,
една изпушена цигара
и в мен денят пробуден ще осъмне.
Напитка спиртна,мътен разредител,
ще бъде ли за мене разделител,
когато пак реша да съм първична.
Самотни нощи и музика без смисъл,
и шумни телевизори жужащи,
светът едва ли ще израстне
а аз дали ще се смалявам.
Трамвайни нощи, осъмнали в нечакан изгрев
и скърцащи легла в безсънни ритми,
едните ще си лягат уморени,
а другите изпити от тревога.
А уличните псета все така се гонят
и пак ме будят с лай злосторен ,
една луна увисва в простора
и съди строго будните отгоре.
Ноща със сенките и слепи тъй бързо идва след деня ,
все тъй безшумно се промъква
и сменя слънцето с тъга.
Да можеше изобщо да не стъмва и все да бъде светъл ден ,
тогаз сънят не ще обърква
и спомени от сънища не ще крадем.