МАЛКО ПОЕТИЧНО:)

Заспивам ли или се будя
и кой ли сън ще ме прегърне,
една изпушена цигара
и в мен денят пробуден ще осъмне.
Напитка спиртна,мътен разредител,
ще бъде ли за мене разделител,
когато пак реша да съм първична.
Самотни нощи и музика без смисъл,
и шумни телевизори жужащи,
светът едва ли ще израстне
а аз дали ще се смалявам.
Трамвайни нощи, осъмнали в нечакан изгрев
и скърцащи легла в безсънни ритми,
едните ще си лягат уморени,
а другите изпити от тревога.
А уличните псета все така се гонят
и пак ме будят с лай злосторен ,
една луна увисва в простора
и съди строго будните отгоре.
Ноща със сенките и слепи тъй бързо идва след деня ,
все тъй безшумно се промъква
и сменя слънцето с тъга.
Да можеше изобщо да не стъмва и все да бъде светъл ден ,
тогаз сънят не ще обърква
и спомени от сънища не ще крадем.

За какво бих продала душата си!?

В отговор на едно запитване,просто ей така и без никакви претенции,тъй като имам лично мнение ,реших - колкото и да е самотно и налудничаво да си отговоря сама на този въпрос!! Бих започнала обаче с едно строго апострофиране( като характерно за съвремената ни реалност такова), а именно-" За какво не бих я продала"!На всички ни е ясно че всекидневно продаваме себе си и душите си за щяло и нещяло- пари, власт,любов- обичайните неща!!!!!По правилно е да се попита съществува ли въобще нещо за което не бихме постъпили като последни просяци без нищо друго за продан освен душата си,която подлагаме всекидневно на повсеместен търг,сякаш тя е най-ненужното което притежаваме???Човешките ни слабости ни продават на всеки ъгъл крещейки-"Купи ме аз си струвам", и ни продават евтино защото сами за себе си не сме сигурни че струваме а това е жалко!!! Не бих продала себе си за нищо на света , но преди това трябва да си отговоря на въпроса коя съм-и не мога защото аз съм и нещата които ме заобикалят,които върша всеки ден,които ме карат да се чувствам жива, или по-просто казано аз съм една душа за продан,както и всички които все още дишат!!!!